ДОПРИШЍВАМ, — аш, несв.; допришѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. допришѝт, св., прех. Пришивам и това, което е останало да се пришива, пришивам докрай. Доприших подплатата на полата си късно вечерта. допришивам се, допришия се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)