ДОПЪ̀ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допълвам и от допълвам се. В бялата мъгла звънците надълго и нашироко си разказваха някаква история с толкова много подробности, отклонения, допълвания и възклицания, че когато стигнеха края на историята, вече забравяха какво е било началото ѝ. Й. Радичков, СР, 7.