ДОРАЗВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; доразваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Развалям и това, което е останало да се разваля, развалям докрай. Онзи ден, най-после доразвалиха основите на разрушената къща. Δ Исках да поправя радиото, а всъщност го доразвалих. Δ Момчето беше хаймана, но и тази компания го доразвали. доразвалям се, доразваля се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)