ДОРАЗГРОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доразгромя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разгромявам и тези, които още не са разгромени; разгромявам напълно, докрай. — Идваме да доразгромим хитлеристите — отвърна Павел .. — Ако не ги разгромим, те могат пак да нахлуят в България. П. Славински, МСК, 70. доразгромявам се, доразгромя се страд.