ДОРАЗДЍРАМ, -аш, несв.; дораздера̀, -èш, мин. св. дораздра̀х, св., прех. Раздирам и това, което е останало нераздрано, раздирам докрай. дораздирам се, дораздера се страд.

ДОРАЗДЍРАМ СЕ несв.; дораздера̀ се св., непрех. Раздирам се изцяло, напълно, докрай; доразкъсвам се. Ризата му се дораздра в храсталака и той се появи на пътя изподран и почти без риза.


Източник: Речник на българския език (онлайн)