ДОРАЗКОПА̀ВАМ, -аш, несв.; доразкопа̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. Разкопавам и това, което е останало да се разкопава, разкопавам докрай. Край малкия дворец беше изчистена голяма част от двора и беше доразкопана лошо копаната през 1939 г. голяма стара сграда. РД, 1949, бр. 11, 2. доразкопавам се, доразкопая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)