ДОРАЗКОПЧА̀ВАМ, -аш, несв.; доразкопчèя, -èеш и доразкопча̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. Разкопчавам това, което е останало да се разкопчава, разкопчавам докрай. После, забелязал пред себе си Здравко, замахна към него, бързо доразкопча пазвата му, разгърди го. Т. Харманджиев, КВ, 187. доразкопчавам се, доразкопчея се, доразкопчая се страд. и възвр.