ДОРАЗПА̀ЛВАМ, -аш, несв.; доразпа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разпалвам и това, което е останало да се разпалва, разпалвам докрай. Шивачът разпалваше ютията отвън, .., тури отгоре ѝ кюнец, кюнецът правеше тяга и доразпалваше дървените въглища. Й. Радичков, СР, 96.
2. Прен. Разпалвам напълно, докрай някакви чувства у някого. Мелек ханъм, отдавна изгонена от наситилия ѝ се мъж, се скиташе от Рим в Париж и от Париж в Лондон. Това само доразпали омразата на Али. Ст. Дичев, ЗС I, 46. доразпалвам се, доразпаля се страд.