ДОРАЗПЍТВАМ, -аш, несв.; доразпѝтам, -аш, св., прех. 1. Разпитвам някого напълно, докрай. „Пожарният командир Михаил Начев е един най-долнопробен рушветчия. Многократно е било донасяно на градския съвет за неговите злоупотребления и комисия даже биде пратена да провери тия работи, .. Разпитваха — не доразпитваха, слушаха — не дослушваха оплак- вачите и свидетелите и в протокола извадиха Начева чист.“ Пряп., 1903, бр. 9, 4.

2. Разпитвам и тези, които още не са разпитани; разпитвам напълно, докрай всички. Съдът доразпита и останалите свидетели. доразпитвам се, доразпитам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)