ДОРАЗЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; доразчу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разчупвам и това, което е останало неразчупено, разчупвам докрай; дочупвам. Бащата доразчупи питата и раздаде на всички по парче. доразчупвам се, доразчупя се страд.

ДОРАЗЧУПВАМ СЕ несв.; доразчупя се св., непрех. Разчупвам се изцяло, докрай; дочупвам се. Вазата се е доразчупила.


Източник: Речник на българския език (онлайн)