ДОСДЪ̀ВКВАМ, -аш, несв.; досдъ̀вча, -еш, мин. св. досдъ̀вках, св., прех. Сдъвквам и това, което е останало да се сдъвче, сдъвквам напълно, докрай. Досдъвчи си залъка и тогава приказвай! досдъвквам се, досдъвча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)