ДОСМАЧКВАМ, -аш, несв.; досма̀чкам, -аш, св., прех. 1. Смачквам и това, което е останало несмачкано, смачквам докрай. Той нервно досмачка угарката и стана от масата.
2. Прен. Унищожавам напълно някого. Като някакъв неумолим бог Пенев пращаше проклятията си към всички „нищожества“ в литературата ни .. Ударил жертвите си до зашеметяване, Пенев ги досмачкваше с повторни удари. М. Кремен, РЯ, 574. досмачквам се, досмачкам се страд.