ДОСТОПЛАЧЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който е много тежък, много плачевен. Благородната лейди Странгфорд е в града ни. Около нея се навъртат всекидневно множество нуждающи са българи в едно достоплачевно състояние. СП, 1876, бр. 29, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)