ДОСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; досъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Съдя някого напълно, докрай. досъждам се, досъдя се страд. и взаим.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
