ДОСЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; досъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Съхна, изсъхвам напълно, докрай; доизсъхвам. В това време коли докарват сено. Председателят го оглежда, опипва го, сърди се, че не е изсъхнало добре и нарежда да се разхвърли по двора, да досъхне. Ил. Волен, МДС, 235. Тато отива на горния край, дето озаран започнахме, и попипва сеното на първите обърнати откоси. — Не е досъхнало. Т. Влайков, Пр I, 286.