ДОСЪЧИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; досъчиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Съчинявам и това, което е останало да се съчинява, съчинявам докрай. Усмихва се жлъчно и досъчинява края,.. Този ще я изпрати до ъгъла, тя ще потича малко, колкото да се запъхти, и мъжът ѝ ще попита: „Къде закъсня толкова?“ „Ох — ще каже тя, — бях у една приятелка“. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. досъчинявам се, досъчиня се страд.