ДОТО̀ЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от доточвам1 и от доточвам се.

ДОТО̀ЧВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от доточвам2 и от доточвам се.

ДОТО̀ЧВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от доточвам3 и от доточвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)