ДОТРЯ̀БВА св., безл., непрех. Става нужно, необходимо; наложи се. Наскоро след Димитровден дотрябва да се развърже и възлето с жълтичките. Т. Влайков, Съч. II, 139. — Аз не съжалявам никого..! Ако дотрябва, то и сам спокойно бих отишъл на бесило: от кръв, от смърт се не отвращавам! А. Страшимиров, Съч. I , 191. Във праведност той трябва да живее, / да бъде чист от помисли греховни / и ако в някой тежък миг дотрябва / живот и свидна радост да прежали, / .. / смирено жертвата да отдаде... Г. Райчев, ЕЦ, 18.