ДОТЪКА̀ВАМ, -аш, несв.; дотъка̀, -чèш, мин. св. -ка̀х, св., прех. 1. Тъка, изтъкавам и това, което е останало да се тъче, тъка докрай; доизтъкавам. През март 1956 г. обещах да не давам нито грам отпадък, и най-малката нишка да дотъкавам. РД, 1958, бр. 213, 2. Цяла зима пях на стана, / пя със мене и кросното, / с песни дотъках платното. Е. Багряна, ВС, 32.
2. Тъка още, тъка допълнително; притъкавам (Н. Геров, РБЯ). дотъкавам се, дотъка се страд.