ДОТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; дотъ̀пкам, -аш и дотъ̀пча, -еш, мин. св. дотъ̀пках, св., прех. Разг. 1. Стъпквам, изтъпквам и това, което е останало нестъпкано, тъпча докрай. Трябва да сложим тел около градината, че децата дотъпкаха и малкото останала трева.

2. Тъпча, натъпквам и това, което е останало да се тъпче, тъпча докрай. Дотъпчи торбата да се напълни хубаво. дотъпквам се, дотъпкам се, дотъпча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)