ДОТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; дотъ̀ркам, -аш, св., прех. Търкам, трия и това, което е останало да се търка, търкам докрай. Дотърках тенджерата и тя светна като нова. дотърквам се, дотъркам се страд.

ДОТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; дотъ̀ркам се св., непрех. Разг. Обикн. за дрехи — протривам се, излинявам напълно, докрай. Бяхме говорили да ми шие нови гащи, щото старите съвсем се дотъркаха. Й. Радичков, ББ, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)