ДОУВЍРАМ, -аш, несв.; доувря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. доувря̀л, -а, -о, мн. доуврèли, св., непрех. Разг. Вря още, вря допълнително. Бобът трябва да доуври, защото е полусуров.
