ДОУСУ̀КВАМ, -аш, несв.; доусу̀ча, -еш, мин. св. доусу̀ках, св., прех. Усуквам и това, което е останало да се усуква; усуквам напълно, докрай. Тя изгуби търпение и остави момичето да доусуче нишките. доусуквам се, доусуча се страд.
