ДОФУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; дофуча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. За транспортно средство — пристигам някъде, като се движа бързо с фучене. — Не му мисли, ами тръгвай! Яхни джипа и за четири часа ще дофучиш по магистралата до морето.
2. Прен. Разг. Пристигам някъде бързо, изведнъж и ядосан. Гласовете в кабинета постепенно се повишаваха. Скоро оттам при нас дофуча шефът и започна да дава строги разпореждания.