ДОХОРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; дохоратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Доизказвам, доприказвам. дохоратявам се, дохоратя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
