ДО̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от док. Застанал прав до масата, .., в дочените си дрехи и неизменните цървули, дядо Стефан се мъчеше да прикрие вълнението и радостта си. В. Попов, Избр. пр, 70. След като се освежи, той облече лятното си дочено сако, сложи белия си каскет и отвори вратата: — Да вървим... К. Калчев, СТ, 196. Дочени панталони.