ДОЧЀРНЯМ, -яш, несв.; дочèрня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо съвсем черно, черня, начерням напълно, докрай.

2. Прен. Очерням напълно, съвсем някого. С тези си думи той дочерни човека и го изкараха виновен за всичко. дочерням се, дочерня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)