ДОЧУ̀КВАМ, -аш, несв.; дочу̀кам, -аш, св., прех. 1. Чукам, очуквам нещо съвсем, докрай. Бае Пешо беше изклепал половината и повече от косата .. поизтегна се .. и зафана пак да удря с чукчето по остреца на косата .. Бае Пешо постави чукчето настрана,.. та ме погледна.., па пак се наведе над косата да я дочуква. Т. Влайков, БСК II, 183-184.
2. Чукам, счуквам още, счуквам допълнително. Дочукай още сол, че тази няма да стигне.
3. Диал. Изпивам всичко докрай (Н. Геров, РБЯ). дочуквам се, дочукам се страд.