ДОШЀПВАМ, -аш, несв.; дошèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дошèпнат, св., прех. 1. Свършвам да шепна, да говоря нещо, шепнейки. Двете момичета си шушукаха и още не бяха си дошепнали последните думи, когато той влезе при тях.
2. Индив. Нашепвам. Баша му .. е бил принуждаван .. да скита от град на град .. По тоя начин бъдещият поет се е запознавал пряко с всички баирища, .., а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивните приказки, с които домашните ратайкини са дразнили всяка вечер трепетното му въображение. П. П. Славейков, Съч. I, 5-6. дошепвам се, дошепна се страд.