ДОЩА̀ВЯМ, -яш, несв.; доща̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Щавя и това, което е останало да се щави, щавя напълно, докрай. дощавям се, дощавя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарския язик, 1895.
