ДРАГЍЧКО, мн. няма, м. Остар. и диал. Само в съчет. с: к а ж и м и, р е ч и м и, щ е м и к а ж е ш л и. Интимно и закачливо назоваване на онзи, който съобщава добра вест. — Ще ми кажеш ли драгичко, лельо Станке? — Защо, какво има? — Нося ти писмо от сина ти, толкова го чакаше.