ДРАГОМА̀НСКИ1, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от драгоман и от драгоманин. Йовков вършеше и част от секретарската работа, но се занимаваше главно с паспортната и драгоманската служба: издаваше паспорти, превеждаше всички документи от български на румънски и от румънски на български. Й. Стратиев, СбАСЕП, 381. Драгоманска надница.
ДРАГОМА̀НСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от Драгоман (град в Западна България). „Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите .. Утре ще гоним през драгоманските проходи и като се върна, ще донеса на Кина армаган от Ниш.“ Ив. Вазов, Съч. VI, 126. Драгомански височини.