ДРАЗНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Физиол. Който има способност да реагира на дразнения. Най-важното от тия [на живата материя] свойства е нейната дразнимост, т. е. способността ѝ да реагира на външни дразнения .. Живата материя е дразнима материя. Псих. Х кл, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)