ДРАПАЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да дращи, да драпа, който има склонност да драпа (в 1 знач.). Иван си Рада послуша,/ па на седенкя отиде, / .. / И той си седна у главните / като куче сополиво,/ като маче драпаливо. Нар. пес., СбВСт, 857.