ДРА̀СВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от драсвам1 и от драсвам се. Но с драсване едничко на перото / подписа се присъдата сурова / въз цял народ. Ив. Вазов, Съч. V, 37.
ДРА̀СВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от драсвам2; драскане2.
