ДРА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. и диал. Грамаден, величествен. Науката с най-чудесните си тайни, ..; поезията с най-небесните си създания, .., са посветили тояз драсен саморасти паметник [Пиринейските планини]. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 17.

— От тур. dıras 'голям, едър'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)