ДРА̀СНУВАМ, -аш, несв. (диал.); дра̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дра̀снат, св., прех. Драсвам1. драснувам се, драсна се страд. възвр. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895
