ДРЕБНОКЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за житно растение — който има дребни класове; дребнокласест. Противоп. едроклас. С по-голямата ми сестра ожънахме дребнокласия ечемик и тънкостеблената ръж. Кр. Григоров, ОНУ, 117.


Източник: Речник на българския език (онлайн)