ДРЕБНОКО̀СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има малки, дребни кости. — Зойке! — Ида, — се чу глас от кухнята. Като чуе човек това име във въображението му мигновено се очертава фигура на мъничка, дребнокоста, дребнолика женица, у която всичко, всичко трябва да бъде все тъй дребно. Д. Немиров, Д N 9, 44. Дребнокоста риба.


Източник: Речник на българския език (онлайн)