ДРЀБЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дребав (в 1 знач.). Срещнеш го на пътя — сгушил се, прегърбил се,.., с дребьови шалваре, със скъсени емении, обути на боси крака... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 117.
