ДРЀНЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от дрян; малък, нисък дрян. Дренчето расло, момчето спало. Когато се събудило, дренчето порасло и момчето не можело да си вземе звънчето [закачено на дървото]. Нар. прик.

—Друга (диал.) форма: д р е н ч è.

ДРЀНЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Звездатка. Към тази група [водни растения] се отнасят следните широко разпространени у нас растения: водната лилия,.., плаващият ръждавец, дренчето. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 30.

ДРЀНЧЕ3, мн. -та, ср. Мед. Умал. от дрен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)