ДРЕХА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Шкаф, долап и под. за дрехи; дрешник. Не поглеждаше празничните рокли [Ния] в дрехарника — поне молци да не проядат меката вълна или да не се напукат шарените коприни. Д. Талев, ПК, 358.


Източник: Речник на българския език (онлайн)