ДРЀШЕН1, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Който се отнася до дрехи; дрехар- ски. Заради ценната ѝ кожа тя [полярната лисица] се отглежда в големи звероферми,.., където се добиват ежегодно с хиляди ценни кожи за дрешната индустрия. К. Тулешков, ХЖ II, 11. // Който се състои от дрехи. Дрешен дар.
◊ Дрешна въшка. Спец. Вид въшка, по-едра от главовата, която се настанява в бельото и дрехите. Pediculus vestimenti. Въшките прикрепват много здраво своите яйца (наречени гниди) към космите (при главовата и срамната въшка) или към влакната на дрехите (при дрешната) с помощта на леплив секрет. Н. Рибарова и др., ЕИЗ, 65.
ДРЀШЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има дрехи, чеиз. Нена ще да ти йоземе/ и була от Чумаковци, / и по-парена, Мехмеде, / и по-дрешена, момко ле. Нар. пес., СбВСт, 539.