ДРЍПИЦА ж. Разг. Умал. от дрипа (в 1 и 2 знач.); дрипелче, дрипичка, парцалче. Те [просяците] държат или едната си ръка отворена, или имат някои дрипици постлани отпреде си, де милостиви хора .. им спускат по едно мангърче. Ил. Блъсков, ПБ III, 88.
