ДРОБЍНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който съдържа дробинка или дробинки; сачмен. Извадих от пушката дробинковите патрони, смених ги с бойни, притиснах я здраво в ръката с приклад под мишница и вървя... Н. Попфилипов, РЛ, 99. В зависимост от вида на търкалящите тела, търкалящите лагери биват сачмени (дробинкови), ролкови. Ст. Михайлов и др., ГМ, 61. Дробинков вентил.


Източник: Речник на българския език (онлайн)