ДРУГОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. 1. Който изповядва друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Един русофил пишeшe от София до Новоe врeмя 10: Нeужeли Русия, която e „приютила“ друговeрната Финляндия, няма да намeри eдно мeстeнцe за православната България? С. Радeв, ССБ I [ea]. Там живеят друговерни племена.
2. Който се отнася до друга вяра или до лица от друга вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото сe говори). Друговeрно училище.