ДРУГОМАХЛЀНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Другомахаленче. Днес им предстоеше сериозно изпитание. Щяха да изиграят първия си за тази година мач с другомахленчетата, които им бяха най-големите съперници по футбол в града. П. Проданов, С, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)