ДРУ̀ЖКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на дружка. „Добре дошел“, ще ти кажат / деца, баби и подевки; / а момите — те играят / подир дружкини засевки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22.
