ДРУ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от друскам и от друскам се; друсане. Колата с голямо друскане и тряскане отмина нататък с пътника си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 129.

2. Отделен тласък, разтърсване, разклащане на предмета, който извършва това действие; друсване, друсък.


Източник: Речник на българския език (онлайн)