ДРЪ̀НЧЀ, мн. дръ̀нчèта, ср. Диал. Умал. от дрън; бучица, бучка. Тюлев се наведе, набучи с вилицата дрънче сирене, смачка го между езика и небцето и чак след това се обърна към Ангел Милев. Г. Караславов, ОХ, 79.
